Когато другата страна по договор не плати навреме, първият въпрос обикновено е: „Как мога да си събера парите?“. Преди избора между покана за доброволно плащане и съдебна процедура обаче има един по-важен въпрос: с какви документи може да се докаже вземането?
При събиране на вземания договорът е важен, но невинаги е достатъчен сам по себе си. Трябва да може да се установи какво са уговорили страните, дали кредиторът е изпълнил своето задължение, кога плащането е станало дължимо, каква сума остава неплатена и какво се е случило след настъпването на падежа.
Затова добрата подготовка започва не с избора на съдебна процедура, а с подреждането на документите и хронологията на отношенията.
Какво трябва да можете да докажете?
Най-общо, при неплатено задължение по договор трябва да се изяснят няколко основни обстоятелства:
- между кои лица е възникнало правоотношението;
- какво точно е договорено;
- какво е изпълнил кредиторът;
- какво е трябвало да изпълни длъжникът;
- как е определен размерът на задължението;
- кога е настъпил падежът;
- извършени ли са частични плащания;
- има ли възражения от другата страна;
- каква кореспонденция е водена след възникването на проблема.
По чл. 79 от Закона за задълженията и договорите, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може при предвидените от закона условия да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение. Правосъдие
Това обаче е материалното право. За практическата му защита трябва да разполагате с подходящи доказателства за вземането.
1. Договорът е началната точка
Първият документ, който трябва да бъде прегледан, обикновено е договорът.
От него трябва да стане ясно поне:
Кои са страните?
Проверете дали лицето или дружеството, от което се търси плащане, действително е страна по договора.
Какво е договорено?
Трябва да е ясно какво е трябвало да предостави всяка от страните – стока, услуга, работа, парична сума или друго изпълнение.
Как се определя цената?
Проверете дали сумата е фиксирана в договора или се изчислява по друг уговорен начин.
Кога трябва да се плати?
Падежът е особено важен, защото от него може да зависи кога длъжникът изпада в забава.
Има ли специален ред за приемане на изпълнението?
Някои договори предвиждат приемо-предавателен протокол, потвърждение, отчет или друг документ.
Има ли уговорени последици при забавяне?
Например неустойка, лихва, право на прекратяване или специален ред за уведомяване.
Самото наличие на подписан договор обаче не доказва непременно, че кредиторът е изпълнил своята част.
2. Документите за изпълнението могат да бъдат решаващи
Представете си договор за извършване на определена услуга. В него пише, че възложителят трябва да плати 5 000 евро след приключването и приемането на работата.
Договорът доказва уговорката.
Но ако възложителят твърди, че услугата никога не е била завършена, възниква втори въпрос: как се доказва изпълнението?
Според конкретния договор и отношенията между страните значение могат да имат:
- приемо-предавателни протоколи;
- протоколи за извършена работа;
- заявки и поръчки;
- отчети;
- товарителници или документи за доставка;
- електронна кореспонденция;
- потвърждения за получени стоки или услуги;
- други документи, удостоверяващи конкретното изпълнение.
Няма един универсален документ, който да доказва всяко вземане. Необходимите доказателства зависят от вида на договора и от това какво точно се оспорва.
3. Какво доказва фактурата?
Фактурата често е важна част от документацията, особено в отношенията между търговци. Но не е добре целият анализ да приключва с изречението „имам издадена фактура“.
Трябва да се разгледа цялата връзка между документите.
Например:
договор → поръчка → изпълнение → приемане → фактура → падеж → плащане или неплащане.
В една ситуация фактурата може да е подкрепена от подписан договор, приемо-предавателен протокол и кореспонденция. В друга може да има само едностранно издадена фактура и спор дали изобщо е имало възлагане или изпълнение.
Следователно доказателственото значение на документите се оценява в тяхната съвкупност и според конкретния спор.
4. Проверете банковите плащания
Банковите извлечения и платежните документи могат да покажат много повече от това дали цялата цена е платена.
Те могат да помогнат да се установи:
- извършено ли е авансово плащане;
- има ли частични плащания;
- кога са направени;
- кой е наредителят;
- какво е записано като основание;
- каква част от задължението остава непогасена.
Това е особено важно, когато между страните има поредица от договори, фактури или плащания.
Например твърдението „клиентът ми дължи 6 000“ трябва да може да бъде проследено до конкретно основание и изчисление: кои суми са начислени, кои са платени и кои остават непогасени.
5. Не изтривайте имейлите и кореспонденцията
Кореспонденцията между страните може да има съществено значение.
Имейли, електронни съобщения и други електронни документи могат да съдържат информация за:
- възлагането;
- промени в поръчката;
- изпълнението;
- приемането на работата;
- възражения относно качество или срок;
- потвърждение на дължима сума;
- искане за отсрочка;
- предложение за разсрочване;
- обещание за плащане.
Българското законодателство признава електронния документ и урежда електронните изявления. Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги предвижда, че писмената форма по принцип се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, при съобразяване с приложното поле и изключенията на закона. Правосъдие
Това не означава, че всеки скрийншот автоматично доказва всичко написано в него. При спор могат да възникнат въпроси кой е авторът, дали съдържанието е пълно, кога е изпратено съобщението и дали е достигнало до адресата.
Затова е разумно да се запазва оригиналната електронна кореспонденция, а не само отделни снимки на екрана.
6. Кога длъжникът изпада в забава?
Това е един от важните въпроси при събиране на дълг, защото има отношение и към претенцията за законна лихва.
По чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато няма определен ден за изпълнение, по общото правило длъжникът изпада в забава след покана от кредитора. Правосъдие
Например, ако договорът ясно предвижда:
„Цената се заплаща до 15 септември 2026 г.“
положението е различно от договор, в който е записано само:
„Цената се заплаща след приключване на услугата.“
При втория вариант може да се наложи допълнително да се установява кога е приключило изпълнението и кога е настъпила изискуемостта.
По чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Правосъдие
Точната начална дата следователно не трябва да се определя механично. Тя зависи от договора и конкретните факти.
7. Трябва ли първо да изпратите покана за плащане?
Често това е разумна стъпка, но отговорът зависи от конкретния случай.
Поканата може да има различни функции: да постави въпроса за доброволно уреждане, да даде последен срок за плащане, да посочи точния размер и основание на претенцията и в определени случаи да има значение за настъпването на забава.
Особено важно е разграничението по чл. 84 ЗЗД: ако срокът за изпълнение вече е определен, законът свързва забавата с изтичането му; когато ден за изпълнение не е определен, поканата има друго значение. Правосъдие
Темата може естествено да бъде свързана със статията „Покана за плащане: какво трябва да съдържа и как се доказва получаването?“.
Доброволното събиране на вземането
Не всяко неплатено задължение трябва незабавно да води до съд.
Преди съдебна процедура може да се прецени дали има реална възможност за доброволно уреждане.
Това може да включва писмена покана, преговори, уточняване на спорната сума или договорено разсрочване.
Ако длъжникът предлага разсрочване
Не е достатъчно само да се уговори: „Ще плащам, когато мога.“
При писмено споразумение е важно да се преценят:
- точният размер на задължението;
- отделните вноски;
- падежът на всяка вноска;
- начинът на плащане;
- последиците при пропусната вноска;
- отношението към първоначалния договор и евентуалните обезпечения.
Подобно предложение може да има значение и от гледна точка на погасителната давност, затова формулировката на документа не е без значение.
Кога се стига до съдебна защита?
Ако доброволното плащане не се постигне, следва да се прецени подходящият процесуален ред.
Една от възможностите при парични вземания е заповедното производство.
Чл. 410 ГПК предвижда възможност заявителят да поиска заповед за изпълнение за парични вземания, когато са изпълнени законовите предпоставки и искът е подсъден на районния съд. Портал на правосъдието
Това обаче не означава, че чл. 410 ГПК е правилният или достатъчният отговор във всеки случай. Видът на документите, размерът и основанието на вземането, качеството на страните, евентуалните възражения на длъжника и други обстоятелства могат да имат значение за избора на процедура.
В други случаи защитата може да изисква исково производство или друг приложим ред.
Затова правилният въпрос не е само „как да подам заявление“, а първо:
Какво е вземането, изискуемо ли е и с какви доказателства разполагам?
А ако длъжникът възразява, че не дължи?
Тогава спорът обикновено вече не е просто за неплатена фактура.
Длъжникът може например да твърди, че:
- договорът не е сключен;
- услугата не е извършена;
- стоката не е доставена;
- изпълнението е било некачествено;
- цената е различна;
- задължението вече е платено;
- е извършено прихващане;
- договорът е прекратен;
- вземането е погасено по давност.
Тези възражения не трябва нито автоматично да се приемат, нито автоматично да се отхвърлят. Те трябва да се съпоставят с договора, документите и приложимото право.
Именно затова събирането на документите преди започване на процедура е толкова важно.
Не отлагайте проверката заради погасителната давност
При стари неплатени задължения един от първите въпроси трябва да бъде дали е изтекла погасителната давност и дали са настъпили обстоятелства, които влияят върху нейното течение.
По общото правило на чл. 110 ЗЗД вземанията, за които законът не предвижда друг срок, се погасяват с петгодишна давност. Чл. 111 предвижда тригодишна давност за определени категории вземания, включително вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, лихви и други периодични плащания. Портал на правосъдието
Следователно не е правилно към всяко договорно вземане автоматично да се прилага един и същ срок.
Чл. 116 ЗЗД предвижда и основания за прекъсване на давността, сред които признаване на вземането от длъжника, предявяване на иск при посочените в закона условия и предприемане на действия за принудително изпълнение. След прекъсването започва да тече нова давност. Портал на правосъдието
Затова при по-старо задължение е добре датите да бъдат проверени още в началото, а не след месеци опити за неформално събиране.
Практичен пример: има договор и фактура, но достатъчно ли е?
Дружество възлага услуга на изпълнител. Има подписан договор и издадена фактура, но цената не е платена.
На пръв поглед ситуацията изглежда ясна.
При прегледа обаче трябва да се установи:
Първо: договорът предвижда ли кога възниква задължението за плащане?
Второ: има ли доказателство, че услугата е извършена?
Трето: ако е предвидено приемане с протокол, подписан ли е такъв?
Четвърто: има ли имейли, в които възложителят прави възражения?
Пето: има ли частично плащане и към коя фактура е отнесено?
Шесто: настъпил ли е падежът и от кога се претендира забава?
Едва след това може по-уверено да се прецени как да продължи събирането на вземането.
Как да подготвите документите за първоначален правен преглед?
Полезно е документите да бъдат подредени хронологично, а не да бъдат изпращани като десетки файлове без обяснение.
Добър начален комплект може да включва:
- договора и приложенията към него;
- анекси и последващи споразумения;
- поръчки и заявки;
- фактури;
- приемо-предавателни и други протоколи;
- доказателства за доставка или извършена услуга;
- банкови извлечения и платежни документи;
- изпратени покани за плащане и доказателства за получаването им;
- съществената електронна кореспонденция;
- документи за частични плащания;
- писмени възражения на длъжника;
- документи за обезпечения, ако има такива.
Полезно е отделно да се направи и кратка хронология: какво е договорено → какво е изпълнено → кога е трябвало да се плати → какво е платено → какво остава дължимо → какво е заявил длъжникът.
Това позволява по-бързо да се види не само какви документи има, но и какво липсва.
Често задавани въпроси
Имам фактура. Мога ли директно да започна събиране на дълга?
Наличието на фактура е важно, но конкретният ред не трябва да се определя само по нея. Трябва да се проверят основанието на вземането, изпълнението, падежът и останалите доказателства.
Длъжникът ми е написал по имейл, че ще плати. Има ли значение?
Може да има съществено значение, но трябва да се види точното съдържание и контекстът на съобщението. Особено внимателно трябва да се прецени дали конкретното изявление представлява признание на вземането, тъй като чл. 116 ЗЗД свързва признаването с прекъсване на давността. Портал на правосъдието
Трябва ли задължително да изпратя нотариална покана?
Не във всеки случай законът изисква точно нотариална покана. Значение имат договорът, наличието или липсата на определен падеж, целта на уведомяването и необходимостта впоследствие да се докаже съдържанието и получаването му. Конкретният начин на изпращане трябва да се избере според случая.
Мога ли да искам и лихва?
При неизпълнение на парично задължение чл. 86 ЗЗД предвижда обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Правосъдие Точната начална дата и изчислението трябва да се определят според конкретното задължение.
От документите към правилната процедура
При събиране на вземания силната позиция започва с ясна картина на фактите.
Договорът показва какво е уговорено. Документите за изпълнение показват какво действително е направено. Фактурите и платежните документи помагат да се установи размерът. Кореспонденцията може да покаже как страните са възприемали изпълнението и неплащането. Падежът и поканата имат значение за забавата, а датите могат да бъдат решаващи при проверката на давността.
Едва след това има смисъл да се избира между доброволно уреждане, заповедно производство, искова защита или друг приложим подход.
По темата за самата покана може да се постави вътрешен линк към „Покана за плащане: какво трябва да съдържа и как се доказва получаването?“
За по-широка информация относно защита при гражданскоправни спорове и вземания може да се постави вътрешен линк към услугата „Адвокат по гражданско право във Варна“ .
Ако имате неплатено вземане по договор, правният преглед на договора, документите за изпълнение, плащанията и кореспонденцията може да помогне да се установи какво може да бъде доказано и кой подход е подходящ според конкретните обстоятелства.
Официални източници
Закон за задълженията и договорите — Министерство на правосъдието — относими са по-специално чл. 79, 84, 86 и правилата за погасителната давност в чл. 110 и сл. Правосъдие
Граждански процесуален кодекс — Министерство на правосъдието — включително чл. 410 относно заявлението за заповед за изпълнение. Портал на правосъдието
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги — Министерство на правосъдието — относно електронните изявления и електронните документи.